Схемата за контрол е изпълнена с четворния операционен усилвател TL084 (фиг. 1), а за температурен датчик в случая е използван обикновен изправителен диод от типа 1N4007. Температурната храктеристика на този елемент е линейна в диапазона 0-100 °С, така че когато става въпрос за контрол на температурата в инкубатори, жилищни помещения и др. подобни, той ще ви свърши чудесна работа. Датчикът е включен в мостова схема, изградена от резисторите R1, R2, R3 и R4. За избягване на смущения и резки отклонения, паралелно на диода е свързан филтриращия кондензатор С1, а за температурна компенсация, в другото рамо на моста е включен диодът D2.

Мостът (както и останалата част от схемата) се захранва със стабилизирано 12 V напрежение. Захранването е безтрансформаторно, по традиционна схема, включваща веригата С4, R13, R14 и гретц схемата Гр. Стабилизацията се осъществява от ценеровия диод за 12 V (D3), а за изчистване на пулсациите се използва филтриращия кондензатор С3. Захранването се подава към моста през средния извод на тример-потенциометъра P1, който служи и за задаване на температурата, която трябва да поддържа самия регулатор. С неговото завъртане на практика се осъществява балансиране на моста при текущата температура на датчика (или при тази, която желаем да поддържа регулатора).
При балансиран мост, потенциалите на инвертиращия и неинвертиращия входове на първия операционен усилвател (крачета 2 и 3 на ИС 2.1) са еднакви. Да допуснем, че температурата в контролирания обем е например с 1°С по-висока от зададената. При този случай, между двата входа на ИС 2.1 се появява потенциална разлика от 2 mV (темп. коефициент на датчика е 2 mV/°C). Коефициентът на усилване на операционния усилвател е 1000, което означава, че на изхода му ще се получи потенциал от 2 V. Последният се подава към неинвертиращия вход на компаратора, изпълнен с ИС 2.2. На другия вход на този компаратор има приложено трионообразно напрежение, получено от генератора, изграден с ИС 2.3. Размаха на това напрежение е около 4 V, а честотата му се определя от стойностите на елементите от RC-групата – R8, C2 и за нашата схема е около 15 Hz.
Компараторът сравнява напрежението на изхода от първия операционен усилвател с текущата стойност на трионообразното напрежение и установява своя изход в ниско ниво само тогава, когато първото е по-ниско от второто (фиг. 2). Очевидно е че свързани по този начин, компараторът и генераторът на трионообразно напрежение образуват широчинно-импулсен модулатор (ШИМ), управляван по напрежение, като управляващото напрежение от своя страна е пропорционално на разликата между зададената и действителната температура.

|
Изходният сигнал от ШИМ-а (краче 7 на ИС 2.2) се подава към катода на управляващия светодиод, вграден в Zero Cross-триака ИС 1. При ниско ниво на този изход светодиодът светва, подавайки по този начин разрешаващ сигнал за отпушване на вътрешния светлочувствителен триак на ИС 1, а при високо – не свети, забранявайки отпушването на триака. Както споменахме в началото на тази статия, Zero Cross-триака има също вграден детектор за преминаване на синусоидалното напрежение в управляваната верига през нула. Благодарение на този детектор, отпушването на вградения светлочувствителен триак не става веднага след светването на управляващия светодиод, а само в момента на преминаване на захранването на товара през 0. |
|
Инж. Любомир ПОПОВ
|
Интегрални схеми: ИС1 – MOC3063, ИС2 – TL074 (TL084)
Диоди и симистор: D1,D2 – 1N4007 (1N4001
1N4007), D3 – ценеров 12 V/500mW, Tx – симистор BT136, Гретц схема – 400V/1А